Ангел Господен: най-ценното наследство не са парите, а любовта, която дава всичко

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Любов, която не е егоистична, а споделя всичко. Любов, която е с лицето на Исус. Тя е тази, отразена в чудото с хлябовете и рибите, когато, благодарение на щедростта и смелостта на едно момче, което бе дало това, което има, Господ успява да нахрани всички до насита.

Исус не е магьосник

На молитвата Ангел Господен, обръщайки се към вярващите, присъстващи на слънчевия площад Свети Петър въпреки летните горещини, папата се спира на евангелския откъс от Йоан (6, 24-35) и ни кара да размишляваме върху това как свидетелите на онова чудо не бяха разбрали истинското му значение. Те бяха сметнали Исус за един вид магьосник и се бяха върнаха да го търсят, надявайки се, че той ще повтори чудото, сякаш то е магия“ (ст. 26). „Тяхното внимание беше съсредоточено само върху хлябовете и рибите, върху материалната храна, която бе свършила веднага, оставяйки ги все още гладни!.

Хлябът, който насища безмерно

Това чудо, обяснява епископът на Рим, говореше за нещо друго:

Те не осъзнаваха, че това бе само средство, чрез което Отца, докато засищаше глада им, им разкриваше нещо много по-важно: пътят на живота, който трае вечно и вкусът на хляба, който насища безмерно.

Милосърдието споделя всичко

„Истинският хляб е Исус, възлюбеният Божи Син, станал човек, който дойде да сподели нашата бедност, за да ни поведе чрез нея към радостта от пълното общение с Бог и с нашите братя в дара“.

Материалните неща не изпълват живота: само любовта може да направи това. И за да стане така, пътят, който трябва да се поеме, е този на милосърдието, което не запазва нищо за себе си, а споделя всичко.

Солидарни като братя

Така правят родителите, отбелязва папа Франциск: те се трудят цял ​​живот, за да отгледат децата си добре и да оставят нещо за бъдещето им. И е радостно, когато децата разберат с благодарност това послание:

Колко е хубаво, когато това послание бъде разбрано и децата са благодарни и на свой ред се подкрепят като братя! И колко е тъжно обаче, когато се карат за наследството и дори не си говорят с години! Посланието на бащата и майката, тяхното най-ценно наследство, не са парите, а любовта, с която те даряват на децата си всичко, което имат, точно както Бог прави с нас и така ни учат да обичаме.

Свободни или роби?

Папата насърчава  да изпитаме съвестта си, да си зададем въпроса за отношението, което всеки един от нас има с материалните неща:

Тогава нека се запитаме: какво е моето отношение към материалните неща? Дали съм техен роб или ги използвам свободно, като средство за даване и получаване на любов? Казвам ли „благодаря“ на Бог и на моите братя за получените дарове и споделям ли ги с радост?